Жерар Милер
| Жерар Милер Gérard Miller | |
 | |
| Роден | 3 юли 1948 г. |
|---|---|
| Професия | психоаналитик, писател, колумнист, преподавател |
| Националност |  Франция |
| Известни творби | преподавател |
Повлиян от
| |
| Уебсайт | gerardmiller.fr |
Жерар Милер (на френски: Gérard Miller) е френски психоаналитик, писател, университетски преподавател, радио и телевизионен хроникьор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 3 юли 1948 г. в Ньой сюр Сен, Франция, в семейство на еврейски полски имигранти. Той е брат на психоаналитика Жак-Ален Милер. Като юноша става член на Комунистическа младеж (младежка организация на Френската комунистическа партия), а по-късно на пролетарската левица – маоисти. След като завършва Екол нормал, работи като общ работник в свинеферма в продължение на две години. Завръща се в Париж и започва анализа с Жак Лакан.
Милер става преподавател по политически науки в Университета Париж VIII и професор и директор в отдела по психоанализа на същия университет. Той има докторска степен по философия и по политически науки.
От дълги години е спътник, без да е член на Френската социалистическа партия и Френската комунистическа партия.
През 2024 г. десетки жени го обвиняват в сексуално насилие и изнасилване, особено под хипноза. Той отрича тези обвинения.
На 23 февруари 2024 г. прокуратурата в Париж обяви, че е започнала предварително разследване въз основа на шест доклада.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Жерар Милер публикува няколко книги в областта на историята, политиката и психоанализата, а през 2001 г. и автобиографията си „Принадлежащ към малцинствата“. Пише статии за вестниците „Libération“, „Globe Hebdo“, „L'Événement du jeudi“ и „Humanité“.
Милер пише сценарий за филми в съавторство с Франсис Жиро: „Преминаването към действие“ и „Терминал“, и няколко документални филма на Патрик Жюди: „Очите на Ева Браун“, „Мерилин, въпреки самата нея“, „Какво знаеха Джаки Кенеди и Робърт Капа“, „Човекът, който искаше да вярваме в легендата“. Пише и комедии за актьорите Ги Бьодос, Жан-Мари Бигар и Марк Жолив.
През 2008 г. на фестивала в Авиньон Жерар Милер играе за първи път на сцена в пиесата: „Манипулации – начин на употреба“. С много чувство за хумор, той разкрива измамите на „великите хипнотизатори“ – от Франц Месмер до Никола Саркози. През септември 2008 той представя пиесата си в Париж, а от 2009 – из цяла Франция.
Жерар Милер споделя научните възгледи на Фройд и Лакан.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Les Pousse-au-jouir du maréchal Pétain, préf. de Roland Barthes, Le Seuil, 1975; Le Livre de Poche, 1988; Points Seuil, 2004.
- Lacan, Gérard Miller (dir.), Bordas, 1987.
- Psychanalyse 6 heures 1/4, avec Dominique Miller, Le Seuil, 1991; Points, 2001.
- Moments de vérité, L'Archipel, 1996.
- Ce que je sais de vous… disent-ils, Stock, 2000; Le Livre de Poche, 2002.
- Après la colère, Stock, 2001, Le Livre de Poche, 2001
- Minoritaire, Stock, 2001; Points, 2003.
- Hypnose, mode d'emploi, Stock, 2002; Points, 2004.
- L'Anti-livre noir de la psychanalyse, avec Jacques-Alain Miller, Agnès Aflalo, et Marie-Claude Sureau, Le Seuil, 2006.
- Le Divan et le confessionnal, Éditions Desclée de Brouwer, 2010.
- Antipathies, Grasset & Fasquelle, 2014.
Сценарии[редактиране | редактиране на кода]
- 1991: Les yeux d'Eva Braun de Patrick Jeudy, документален филм
- 1993: Les kilos en trop de Gilles Béhat, телевизионен филм
- 1996: Passage à l'acte de Francis Girod, филм
- 1998: Terminale de Francis Girod, филм
- 1999: Politiquement correct, телевизионен сериал
- 2002: Marilyn malgré elle de Patrick Jeudy, телевизионен филм
- 2003: Ce que savait Jackie Kennedy de Patrick Jeudy, документален филм
- 2004: Robert Capa, l'homme qui voulait croire à sa légende de Patrick Jeudy, документален филм
- 2010: Il n'y a pas de Kennedy heureux de Patrick Jeudy, документален филм
- 2013: La malédiction des trois corbeaux, радиосериал
- 2015: Gérard Depardieu, L’homme dont le père ne parlait pas, coréalisé avec Anaïs Feuillette, документален филм
- 2015: Ségolène Royal, la femme qui n'était pas un homme, coréalisé avec Anaïs Feuillette, документален филм.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
